Какво казва сура Араф? Сура, описваща съдбата на онези, които отричат ​​Аллах (с.т.).

Сура Араф е една от най-дългите сури на Корана. Главата, която е разкрита в Мекканския период, се занимава със съдбата на слугата в резултат на арогантност. Разгледахме Чистилището, името, дадено на високото място между рая и ада, в нашите новини за вас. Ето всички подробности за сура Араф...

7 от Корана, свещената книга на мюсюлманите. Сура Араф е много дълга сура с общо 206 стиха. А'раф означава планината между рая и ада. Въпреки че в началото на сурата е обяснено, че общностите, до които са изпратени пророците, ще бъдат разпитани, сурата След това Аллах (с.т.) изпрати много пророци на земята, но как някои девиантни общности отрекоха тези пратеници. предава. Казва се, че в края на този процес гневът на Аллах (с.т.) се стоварва върху невярващите общности. Всеки, който е чул пророческите откровения от сътворението на света, ще бъде отговорен за казаното от пророците и книгите, които Аллах (с.т.) е низпослал. Освен ако не изберат исляма, който е истинската религия, хората ще бъдат в голяма загуба. НовиниМожете да намерите как да четете сура A'raf и нейния турски превод.

Свещеният Коран

Турско рецитиране на сура А'раф

Бисмилахиррахманиррахим

1.Elif lam mim тъжна

2.Kitabün ünzile ileyke fe la yekün fi sadrike haracüm minhu li tünzira bihi ve zikra lil mu'mininin

3. İttebiu ma ünzile ileyküm mir rabbikum ve la tettebiu min dunihi awliya kallem ma tezekkerun

4.Ve kem min karyetin ehleknaha fe caeha be'suna beyaten ev hum kailun

5. Fe ma kane da'vahum iz caehum be'suna illa en kalu inna künna tyrant

6. Fe le nes'elennellezine ursile ilehim ve le nes'elennel murselın

7. Fe le nekussanne alayhim bi ilmiv ve mak künna ğaibn

8. Veznü yevmeizinil hakk fe men sekulet mevazınıhu fe ülaike humül muflihun

9.Ve men haffet mevazüzühu fe ülaikellezine hasiru enfusehum bima kanu bi ayatina yazlimun

10.Ve le kad mekkennakum fil erdı ve cealna leküm fiha meayiş kallem ma благодаря

11.Ve le kad halaknakum sümme savvernakum sümme kulna lil melaiketiscudu li ademe fe secedu illa demon lem yekum mines sacidin

12.Kale ma meneake ella tescüde iz emartük kale ene hayrum minhhalakteni min nariv ve halaktehu min tiyn

13. Kale fehbit minha fe ma yekunu taint en tetekebbera fiha fahruc inneke mines deaf

14. Крепост enzırnı to yevmi yub'asun

15. Кале инеке минел мунзарин

16. Kale fe bima Ağveytenı le ak'udenne lehum Sıratakel müstekıym

17. Sümme le atiyennehum mim bey eydihim ve min halfihim ve an eymanihim ve an schemailihim ve la tecidü ekserahüm şakirin

18.Kalehruc minha mez'umem medhura le men tebiake minhüm le emleenne hell minkum ecmeıyn

19. Or ademusk ente ve zevcükel heaven feküla min haysu şi'tüma ve la takraba secerate fe tekuna minez opressor's

20. Fe заблуден lehumeş satan li yübdiye lehuma mavuriye anhuma min sev'atihima ve kale ma nehakuma rabbüküma an hazihiş secerati illa en tekuna angeleyni ev tekuna minel halidin

21.Ve kasemehuma inni leküma le minen nasıhıyn

22.Fe dellahuma bi ğurur fe lemma zakaş şecerate bedet lehuma sev'atühuma ve tafika yahsifani alaihima miv verakil cenneh ve nadahuma rabbühuma elem enheküma an tilküemş secerati ve ekul leküma inneş satane leküma моят адувум мубин

23.Kala rabbena zalemna enfusena ve il lem tagfir lena ve terhamna lenekunenne minel hasirin

24.Kalehbitu ba'duküm li bad'din adüvv ve leküm elephant erdı müstekarruv ve metaun ila hıyn

25. Kale fiha tahyevne ve fiha temutune ve menha tuhracun

26.Ya ben ademe kad enzelna aleyküm libasey yüvarı sev'atikum ve rüşev ve libasüt taqwa zalike hayr zalike min ayatillahi leallehum yezzekkerun

27. Ya me ademe la yeftinenkümüş satanic kema ahrace parental paradise yenziu anhuma libasehuma li yuriyehuma sev'atihima innehu yeraküm huve ve kabuluhu min haysu la teravnehum inna cealneş seyatiyne evyae lillezine la юминун

28.Ve iza fealu prostitute kalu vecedna aleyha abaena ballahu emerana biha kul innallahe la ye'muru bil fahşa' e tekulune alallahi ma la ta'lemun

29. Kul emera, Господ бил kisti ve ekiymu тяло в kulli masjid bedeeküm teudun

30. Ferikan heda ve ferikan hakka alaihimud dalaleh innehumut tehazus seyatiyne awliyae min dunillahi ve yahsebune ennehum muhtedun

31. Ya me ademe huzu zineteküm in the kulli Masjid and its pepel vesrabu ve la tüsrifu innehu la yühibbül lush

32.Kul men harrame zinetellahilleti ahrace li ibadih vet tayyibati miner rizk kul hiye lillezine amenu fil life halisatey yevmel kıyameh also nufassilül ayati li kavmiy ya'lemun

33.Kul innema harrame rabbiyel fevahishe ma zahera minha ve ma betane wal isme wal bagye biğayril right ve en tüşriku billahi ma lem yünezzil bihi sultanev ve en tekulu alallahi ma la ta'lemun

34. Ve li kulli ummet's ecel fe iza cae eclühüm la yeste'hirunesaatev ve la yestakdimun

35. Ya me ademe imma ye'tiyennekum rusülüm minkum yekussune aleyküm ayat fe menitteka ve asleha fe la havfün alayhim ve la hum yahzenun

36. Vellezine kefzebu bi ayatina vestekberu anha ülaike ashabün nar hum fiha halidun

37.Fe men azlemü mimmeniftera allellahi kefiben ev kezebe bi ayatih ülaike yenalühum nesıybühum minel kitab even iza caethüm rusülüna yeteveffevnehum kalu eyne ma küntum ted'une min dunillah kalu dallu anna ve şehidu ala enfusihim ennehum kanu kafirin

38.Kaledhulu fi umemin kad halet min kablikum minel cinni vel insi fin pomegranate kullema dehalet ummetul leanet uhteha even ized daraku fiha cemian kalet uhrahüm li ulahüm rabbena haülai edalluna fe atihim azaben di'fem minen nar kale li kullin di'fuv ve lakil la та'лемун

39.Ve kalet ulahüm li uhrahüm fe ma kane leküm aleyna min fadlin fe zukul azabe bima küntum teksibun

40. İnnellezine ezzebu bi ayatina vestekberu anha la tüfettehu lehum ebvabüs semai ve la yedhulunel към небето, дори yelicel cemelü fi semmil hiyad и kefalike neczil престъпник.

41. Lehüm min hell mihadüv ve min fevkıhüm ğavaş и също така necziz потисник

42. Vellezine amenu ve amilus salihati la nuklifu nafsen illa vüs'aha ülaike ashab cenneh hum fiha halidun

43.Ve neza'na ma fi sudurihim min ğıllin tecri min tahtihimül enhar ve kalül hamdu lillahillezi hedana li haza ve mak kunna li nehtediye lev la en hedanellah le kad caet rusulu rabbina bil hakk ve nudu en tilkumul paradise uristumuha bima küntum ta'melun

44. Ve nada ashabül paradise ashaben nari en kad vecedna ma veadena rabbuna hakkan fe hel vecedtum ma veade rabbukum hakka kalu neam fe ezzene muezzinum beynehum el la'netullahi alez tyrant

45.Ellezine yesuddune an sabilillahi ve yebğuneha ıveca ve hum bil ahirati kafirun

46.Ve beynehuma hijab ve allel a'rafi ricaluy ya'rifune kullem bisimahum ve nadev ashabel heaven en salaam aleykum lem yedhuluha ve hum yatmeun

47.Ve iza surifet ebsaruhum tilkae ashabin nari kalu rabbena la tec'alna което означава, че нашите хора са жестоки

48.Ve nada ashabül a'rafi ricaley ya'rifunehum bisımahüm kalu ma agna ankum cem'ukum ve mak kuntum testekbirun

49.E haulaillezine aksemtü la yenalühumullahü bi rahmeh üdhülül Cennete la havfün aleykum ve la entum tahzenun

50.Ve nada ashabun nari ashabun heaven en efidu aleyna minel mai ev mimma razekakumullah kalu innallahe harramehuma alel unbeliever

51.Ellezınettehazu dînehum lehvev ve leibev ve ğararthümül оживена земя fel yevme nensahüm kema nesu likae yevmihim haza ve ma kanu bi ayatina yechadun

52.Ve le kad ci'nahüm bi kitab fassalnahu a ilmin hudev ve merciel li kavmiy yu'minun

53.Hel yenzurune illa te'vileh yevme ye'tı te'vılühu yekulüllezine nesuhu min kablü kad caet rusülü rabbina bil hakk fe hel lena min şüfeae fe yeşfeu lena ev nüraddü fe na'mele ğayrallezi künna na'mel kad hasiru enfusehum ve dalle anhum ma kanu йефтерун

54. İnne rabbekümullahüllezi halekas semavati vel erda fi sitteti eyyamin sümmesteva allel arşi yuğşil lelen nehara yachtlübühu hasısev veş şemse vel camera ven nücume müsehharatim bi emirh ela lehül folku wal emr tebarakallahü rabbül царството

55. Ud'u rabbekum tedarruav ve hufyeh innehu la yühibbül mu'tedin

56.Ve la tufsidu fil erdi ba'de reyitiha ved'uhu havfev ve tamea inne rahmatallah karbüm minel muhsinin

57. And huvellezi yürsilür riyaha büşram beyne yedey ahmet even iza ekallet sehaben sikalen suknahü li beledi meyyitin fe enzelna bihil mae fe ahracna bihi min kullis semerat kekalike nuhricül mevta leallekum teekkerun

58. Vel beledüt tayyibu yahrucu nebatuhu bi iz rabbih vellezi habuse la yahrucu illa nekida kekalike nüsarrifül ayati li kavmiy yeşkurun

59.Le kad erselna nuhan ila kavmihi fe kale ya kavmı'büdullahe ma leküm min divine ğayruh inni ehafü aleyküm azabe yevmin azym

60. Kalel meleü min tribe inna li nerake fi dalalim mubin

61. Kale ya people leyse bi dalaletüv ve lakinni rasulum mir rabbil alamin

62. Übelligukum risalati rabbi and ensahu leküm ve a'lemü minellahi ma la ta'lemun

63.E ve acibtum en caeküm zikrüm mir rabbikum ve li tetteku ve leallekü turhamun

64.Fe ezzebuhu fe enceynahü vellezine meahu fil fulki ve ağraknellezine kefzebu bi ayatina innehum kanu kavmen amin

65.Ve ila adin ehahum huda kale ya kavmı'büdullahe malekum min divinen ğayruh e fe la tettekun

66. Kalel meleüllezine keferu min tribe inna le nerake fi sefahetiv ve inna le nesunnuke minel kazibin

67. Kale ya people leyse bi sefahetüv ve lakinni rasulum mir rabbil alemin

68. Übelligukum risalati lord и ene leküm nasihun emin

69.E ve acibüm en caeküm zikrum mir rabbikum ala racülim minküm li yunzirakum vezkuru iz cealekum hulefae mim ba'di people of nuhiv ve zadekum elephant bestah fezkuru alaellahi leallekum tuflihun

70.Kalu eci'tena li na'büdellahe vahdehu ve nezera ma kane ya'büdü abauna fe'tina bima teiduna in kunte mines sadikıyn

71. Kale kad vekaa aleyküm mir rabbiküm ricsüv ve ğadab e tucadilunen fi esmain semmeytümuha entum ve abaüküm ma nezzelellahü biha min sultan fenteziru inni meakum minel muntezırin

72.Fe enceynahü vellezine meahü bi rametim minna ve kata'na dabirallezine kefzebu bi ayatina ve ma kanu mu'mininin

73.Ve ila semude ehahum saliha kale ya kavmi'büdullahe malekum min divinen ğayruh kad caetküm beyyinetum mir rabbikum hazihi nakatullahi lekum ateen fe zeruha te'kul fi erdullahi ve la temessuha vi suin fe ye'huzekum моята ръка на мъчение

74. Vezkuru iz cealeküm hulefae mim ba'di adiv ve bevveeküm elephant erdı tettehızune min sühuliha kutav ve tenhitunel cibale buyuta fezkuru alaellahi ve la ta'sev elephant erdi mufsid

75.Kalel meleül lezinestekberu min kavmihı lillezines tud'ıfu li men amene minhum eta'lemune enne saliham murselüm mir rabbih kalu inna bima ursile bihi mu'minun

76. Kalellezinestekberu inna billezı amentum bihi kafirun

77. Fe akarun nakate ve atev an emir rabbihim ve kalu ya salihu'tina bima teiduna in kunte minel murselın

78. Fe ehazethümür racfetü fe asbehu fi darihim casimin

79.Fe tawla anhüm va kale ya племе le kad eblağtükum господарят на пророчеството ve nesahtü leküm ve lakil la tühibbunen nasıhıyn

80. And lutan iz kale li kavmihi ete'tunel fahişete ma sebekakum biha min ehadim minel alemin

81. İnneküm le te'tuner ricale sehvetem min dunin nisa' bel entum my people prodigal

82.Ve ma kane responsive kavmihı illa en kalu ahricuhum min karyetikum innehum ünasüy yetetahherun

83.Fe enceynahü ve ehlehu illemraetehu kanet minel ğabirın

84.Ve emtarna alaihim metara fenzur keyfe kane съдбата на престъпника

85.Ve ila medyene ehahum şüayba kale ya kavmı'büdullahe malekum min divine ğayruh kad caetküm beyyinetum mir rabbiküm fe evfül keyle vel uzune ve la tebhasun nase wareehum ve la tüfsidu fil erdı ba'de remedialha zaliküm hayrul leküm in kuntum вярващ

86. Ve la tak'udu bi kulli sirat tuidune ve tesuddune an sabilillahi men amene bihi ve tebğuneha ıveca vezkuru iz küntum kallen fe kesseraküm venzuru keyfe kane akıbetül mufsidin

87. Ve in kane taifetüm minkum amenu billezı ürsiltü bihi ve taifetül yü'minu fasbiru even yahkümallahü beynena ve huve hayrul Hakimin

88.Kalel meleüllezinestekberu min kavmihı le nuhricenneke ya şüaybü vellezine amenu meake min karyetina ev leteudunne fi milletina kale e ve lev künna karihin

89. Kadifterayna allallahi kesiben in udna fi milletikum ba'de iz neccanellahu minha ve ma yekunu lena en neude fiha illa ey yesahallahu rabbuna vesia rabbuna kulle sheikin ilme allallahi tawakkelna rabbeneftah beynena ve beyne tribe bil right ve ente hayrul фатихайн

90.Ve kalel meleüllezine keferu min tribe le initteba'tum şüayben inneküm izel le hasirun

91. Fe ehazethümür racfetü fe asbehu fi darihim casimin

92.Ellezine kefzebu süayben ke el lem yagnev fihellezine kefzebu süayben kanu humul hasirin

93. Fe tawla anhüm ve akle ya хора le kad eblağtükum risalati rabbi ve nesahtü leküm fe keyfe asa ala хора от невярващи

94.Ve ma erselna fi karyetim min nebiyyin illa ehazna ehleha bil be'sai ved darrai leallehum yeddaraun

95. Sümme beddelna Mekanes seyyietil hasenete even afev ve kalu kad messe abaenad darraü ves serraü fe ehaznahüm bagtetev ve hum la yeş'urun

96.Ve lev enne ehlel kura amenu vettekav le fetahna alayhim berakatim mines semai vel erdı ve lakin kezebu fe ehaznahum bima kanu yexibun

97.E fe emine ehlül kura ey ye'tiyehüm be'süna beyatev ve Hüm naimun

98.E ve emine ehlül kura ey ye'tiyehum be'suna duhav ve hum yel'abun

99.E fe eminu mekrallah fe la ye'menü mekrallahi illel kavmül hasirun

100.E ve lem yehdi lillezine yersunel erda mim ba'di ehliha el lev neşaü esabnahüm bi zünubihim ve natbeu ala kulubihim fe hum la yesmeun

101.Tilkel kura nekussu aleyke min embaiha ve le kad caethüm rusülühum bil beyyinat fe ma kanu li yü'minu bima kefzebu min kabl izalike yachtbeullahü ala kulubil kafirin

102.Ve ma vecedna li ekserhim min ahd ve ev vecedna ekserahüm le fasikıyn

103. Sümme beasna mim ba'dihim musa bi ayatina ila fir'avne ve meleihi fe zalemu biha fenzur keyfe kane qibetül mufsid

104. И замъкът musa ya fir'avnü inni rasulum mir rabbil alemin

105. Hakiykun ala el la ekule allallahi illel hakk kad ci'tumum bi beyyinetim mir rabbikum fe ersil meıye meı israıl

106. Kale in kunte ci'te bi verse fe'ti biha in kunte mines sadikayn

107.Fe elka asahü fe iza hiye sub'banum mubin

108.Ve nezea yedehu fe iza hiye beydaü lin minister

109. Kalel meleü мин племе fir'avne inne haza le sahirun покупка

110. Walked o yuhricekum min erdikum fe maza te'murun

111. Спомнете си Kalu ercih ve ehahu и ersil elephant mediana

112. Ye'tuke bi kulli saharin покупка

113.Ve caes seharatü fir'avne kalu inne lena le ecran in künna nahnül ğalib

114. Kale neam ve innekum le minel mukarrab

115. Kalu ya musa imma en tülkiye ve imma en nekune nahnül Mülkıy

116.Kale elku fe lemma elkav seharu a'yünen nasi vesterhebuhum ve cau bi sihrin azym

117. And evhayna ila musa en elki asak fe iza hiye telkafu ma ye'fikin

118. Fe vekaal hakku ve betale ma kanu ya'melun

119.Fe gülibu hunalike venkalebu gluhe

120. И ülkıyes seharatu sacidin

121.Калу аменна би раббил аламин

122. Равин Моисей и Аарон

123.Kale fir'avnü amentüm bihi kable en azene leküm inne haza le mekrum mekertümuhü elephant medinet li tuhricu minha ehleha fe sevfe ta'lemun

124.Le ükattıanne eydiyeküm ve ercüleküm min hilafine sümme le üsallibenneküm ecmeıyn

125. Калу инна ила рабина мункалибун

126. Ve ma tenkmü minna illa en amenna bi ayati rabbina lemma caetna rabbena efriga aleyna sabrav ve taeffena muslimin

127.Ve kalel meleü min tribe fir'avne e etezru musa ve kavmehu li yufsidu elephant erdi ve yezerake ve alihetek kale senukattilü ebnaehum ve nestahyi nisaehum ve inna fevkahüm kahirun

128.Kale musa li kavmihisteıynu billahi vasbiru innel erda lillah yurisüha mey yeşau min ibadih wal qibetu lil mutekiyn

129.Kalu uzina min kabli en te'tiyena ve mim ba'di ma ci'tena kale asa rabbüküm ey yühlike adüvveküm ve yestahlifeküm fil erdı fe yenzura keyfe ta'melun

130.Ve le kad ehazna ale fir'avne bis sine ve naksım mines semerati leallehum yezzekkerun

131.Fe iza caethümül hasenetü kalu lena hazih ve in tüsıbhum seyyietüy yettayyeru bi musa ve meme meah e la innema tairuhum indellahi ve lakinne ekserahüm la ya'lemun

132.Ve kalu mehma te'tina bihi min aytil li tesharana biha fe ma nahnu lek bi mu'mininin

133.Fe erselna alaihimut tufane vel cerade vel kummele ved dafadia ved не казвай ayatim mufessalatin festekberu ve kanu мои хора мой престъпник

134.Ve lemma vekaa alaihim riczü kalu ya mused'u lena rabbeke bima ahide indexe in kefte annar ricze le nü'minenne stain ve le nürsilenne meake ben israel

135. Felemma kesefna anhumur ricze to ecelin hum baliguhu iza hum yenkusun

136.Fentekamna minhüm fe Ağraknahüm слон Yemmi bi ennehum kefzebu bi ayatina ve kanu anha ğafilin

137.Ve evrasnel kavmellezine kanu yüstad'afune meşarikal erdı ve meğaribehelletı barakna fiha ve temmet kalimatu rabbikel husna ala bani israel bima saberu ve demmerna ma kane yesneu fir'avnü ve kavmühu ve ma kanu я'ришун

138.Ve cavezna bi me israiel bahra fe etev ala kavmiy ya'küfune ala asnamil lehum kalu ya musec'al lena ilahen kema lehum aliheh kale innekum kavmun techelun

139. İnne haülai mübberum ma hum fihi ve суеверие ma kanu ya'melun

140. Kale Eğayrallahi ebıyküm ilahev ve huve feddalekum ale alem

141.Ve iz enceynakum min ali fir'avne yesumunekum suel azab yukattilune ebnaeküm ve yestahyune nisaeküm ve fi zalikum belaüm mir rabbikum aziym

142. And vaadna musa selasine leyletev ve edenmnaha bi asrin fe temme mikatu rabbihi erbeiyne leyleh ve kale musa li ehıyhi harunahlüfni fi tribe ve aslıh ve la tettebı' sabilel mufsid

143.Ve lemma cae musa li mikatina ve kelemehu rabbühu kale rabbi erini enzir ileyk kale len teran ve lakininzur ilel cebeli fe inistekarra Mekanehu fe sevfe teran felemma tecella rabbühu lil cebeli cealehu dekev ve harra musa saıka felemma efaka kale subhaneke tübtü ileyke ve eneleşül вярващ

144.Kale ya musa innistafeytüke alen nasi bi risalati ve bi kalam fe huz ma ateytüke ve küm mineş şakirin

145.Ve ketebna lehufil elvahı min kulli sey'im mev'izatev ve tefsylel li kulli sey' fe huzha bi Güçlüv ve'mur kavmeke ye'huzha bi ahseniha seürıküm daral fasikıyn

146.Seasrifü an ayatyellezine yetekebberune fil erdı biğayril hakk ve iy yerav kulle ayti la yü'minu biha ve iy yerav sebıler rushdi la yettehizuhü sebıla ve good placeav sabilel ğayyi yettehizuhu sebıla zalike bi ennehüm zebu bi ayatina ve kanu anha ğafilin

147.Vellezine kefzebu bi ayatina ve likail ahirati habitat a'malühüm hel yuczevne illa ma kanu ya'melun

148.Vettehaze хора musa mim ba'dihı min huliyyihim iclen cesedel lehu huvar e lem yerav ennehu la loadellimühüm ve la yehdıhim sebila ittehazuhu ve kanu tyrant

149. Ve lemma sukita fi eydihim ve raev ennehül kad dallu kalu leil lem yerhamna rabbuna ve Yağır lena lenekunenne minel hasirin

150.Ve lemma racea musa ila kavmihı ğadbane esifen kale bi'sema halaftumunu mim ba'dı e emergentum emra rabbikum ve elkal elvaha ve ehaze bir ra ehiyhi yecurrühu ilayh kalebne umme innel kavmestad'afuni ve kadu yaktuluneni fe la tusmit biyel a'dae ve la 

151.Kale rabbaghfir live ve li ehiy ve edhılna fi rahimike ve ente erhamür утроба

152. İnnellezinet tehazül icle seyenalühum ğadabüm mir rabbihim ve zilletün fil оживена земя и подобни neczil mufterin

153. Vellezine amilus seyyiati sümme tabu mim ba'diha ve amenu inne rabbeke mim ba'diha le ğafurur rahıym

154. Ve lemma sekete am musel ğadabü ehazel elvah ve fi nüshatiha hudev ve rahmatül lillezine hum li rabbihim yerhebun

155. Vahtara musa kavmehu seb'ıyne racülel li mikatina felemma ehazethümür racfetü kale rabbi lev şi'te ehlektehum min kablü ve iyyay e tühlikuna bima feales süfehaü minna in hiye illa fitnetük tudıllü biha men teşaü ve tehdı men teşa' ente veliyyüna fağfir lena verhamna ve nete hayrul твоят просяк

156. Vektüb lena fi hazihid world hazenetev ve fil ahirati inna hudna ileyk castle torment usuybu bihi men esha' ve милост vesiat kulle sey' fe seektubüha lillezine yettekune ve yü'tunez интелигентност vellezine hum bi ayatina юминун

157.Ellezine yettebiuner rasulen nebiyyel ummiyyellezi yecidune mektuben indehum fit torah vel incili ye'murum bil ma'rufi ve yenhahum anil munkeri ve yühıllü lehümt tayyibati ve yuharrimü 'alaihimül habaise ve yedau anhüm israhüm vel lâlelletı kanet amenu bihi ve azzeruhü ve nesaruhu vetteveun nurallezi ünzile meahu ülaike humül муфлихун

158.Kul ya eyyühen nasu innı rasulullahi ileyküm cemaanillezi lehu mulküs semavati vel ard la ilahe illa Hüve yuhyi ve yumitü fe aminu billahi ve rasulihin nebiyyil ummiyyellezi yü'minü billahi ve kalimati vettebiuhu leallekum застрашена

159.Ve min tribe musa ummatüy yehdune bil right ve bihi ya'dilun

160. And kat'nahumusnetey ashrate esbatan umema ve evhayna to musa izisteskahü kavmühu enıdrib bi asakel hacer fembeceset minhüsneta ashrata mirror ka alime kullü ünasim meşrabehum ve zallelna alaihimul ğamame ve enzelna alayhimül menne ves selva kulu min tayyibati ma razaknakum ve ma zalemuna ve lakin kanu enfusehum лятото

161.Ve iz kıyle lehümüskunu hazihil kayete ve külu minha haysü şi'tum ve kulu hittatüv vedhulül babe sücceden nağfirlekum hatıy'atikum senezidül muhsinin

162.Fe beddelellezine zalemu minhüm kavlen ğayrallezi kıyle lehum fe erselna alayhim riczem mines semai bima kanu yazlimun

163. Ves'elhüm anil karyetilletı kanet hadıratel bahr iz ya'dune fis sebti iz te'tihim hıytanühüm yefsukun sevtihim şürraav ve yevme la yesbitune la te'tıhim izalike nebluhum bima kanu yefsukun

164.Ve iz kalet ummatum all minhum lime teizune kavmenillahu muhliküh ev muazzibuhum azaben sedida kalu ma'ziraten illa rabbikum ve leallehum yettekun

165.Felemma nesu ma zükkiru bihi enceynellezine yenhevne anis sui ve ehaznellezine zalemu bi azabim beisim bima kanu yefsukun

166. Felemma atev amma nühu anhu kulna lehüm kunu karadetem hasiın

167.Ve iz teezzene rabbüke le yeb'asenne alaihim ila yevmil doomsday meyyesumuhum suel torment inne rabbeke le serıul ıkab ve innehu le ğafurur rahıym

168.Ve kat'nahum elephant erdi umema minhümüs salihune ve minhum dune zalike ve belevnahum bil hasenati ves seyyiati leallehum yarciun

169.Fe наследник mim ba'dihim hayfüv verisul надпис ye'huzune между hazel edna ve yekulune se yuğferulena ve iy ye'tihim aradum mislühu ye'huzuh e lem yu'haz alaihim misakul book el la yekul alallahi illel hakka ve derasu ma fih ved darul ahiratu hayrul lillezine yettekun e fela ta'kulun

170.Vellezine yümessikune bil book and ekamus salah inna la nüdıy'u ecral muslihıyn

171.Ve iz netaknel cebel fevkahüm keennehu zulletüv ve zannu ennehu vakium bihım huzu ma ateynakum bi cucuv vezkuru ma fihi leallekum tettekun

172.Ve iz ehaze rabbüke mim me ademe min zuhurihim zurriyyetehum ve Eşhedehum ala enfusihim elestü bi rabbikum kalu bela şehidna en tekulu yevmel doomsday inna künna an haza ğafilin

173.Ev tekulu innema Eşrake abauna min kablü ve künna zürriyyetem mim ba'dihim e fetühliküna bima fealel mubtilun

174. И по същия начин nufessilul ayat ve leallehum yarciun

175. Vetlü alaihim nebeellezi ateynahu ayatina feneseleha minha fe etbeahhus satan fe kane minel ghavin

176.Ve lev şi'na le rafa'nahu biha ve lakinnehu ahlede ileler vettebea hevah fe meselühu ke meselil kelb in tahmil alay yelhes ev tetrukhü yelhes zalike meselül kavmillezine kefzebu bi ayatina faxusil kassa leallehum yetefekkerun

177.Sae Konunil kavmullezine kefzebu bi ayatina ve enfusehum kanu yazlimun

178. Mey yehdillahu fe huvel mühtedi ve mey yudlil fe ülaike humül hasirun

179.Ve le kad zera'na li to hell kesıram minel cinni vel insi lehum kulubül la yefkahune biha ve lehum a'yünül la yübsırune biha ve lehum azanül la yesmeune biha ülaike kel en'ami bel hum edall ülaike humül гафилун

180. Ve lillahil esmaül husna fed'uhu biha ve zerullezine yülhidune fi esmail seyüczevne ma kanu ya'melun

181.Ve mimmen halakna ummatüy yehdune bil hakku ve bihi ya'dilun

182.Vellezine kefzebu bi ayatina senestdricühum min haysu la ya'lemun

183. И umli lehum inne keydı текст

184.E ve lem yetefekkeru ma bi sahibihim min cinneh in huve illa nezırum mubin

185.E ve lem yenzuru fi melekutis semavati vel erdı ve ma halakallahü min sey'iv ve en asa ey yekune kadikterabe ecelühüm fe bi eyyi hadîm ba'dehu yüminun

186. Mey yudlilillahu fe la hadiye leh ve yezeruhum fi tuğyanihim ya'mehun

187.Yes'eluneke anis hour eyyane mursaha kul innema ilmüha ınde rabbı la Yücellıha lilzamanha illa hu sekulet fis semavati vel ard la te'tiküm illa bagteh yes'eluneke keenneke hafiyyün anha kul innema ilmüha indallahi ve lakinne ekseran nasi la я'лемун

188. Kul la emlikü li nafsi nef'av ve la darran illa ma şaellah ve lev kuntü a'lemul ğaybe lesteksertü minel hayr ve ma messeniyes suü ine illa nezıruv ve Beşırul li kavmiy yü'minun

189.Hüvellezi halekakum min nafsiv vahıdetiv ve ceale minha zevceha li yesküne ileyha felemma teğaşşaha hamelet hamlen lightly fe merrat bih felemma eskalet deavellahe rabbehuma lein ateytina salihal lenekunenne mineş твой ученик

190. Felemma atahuma salihan ceala lehu şürakae fima atahuma fe talellahu amma yüşrikun

191.E yüşrikune mal la yahlüku sey'ev ve hum yuhlekun

192.Ve la yestetuy'une lehum nasra v ve la enfüsehum yensurun

193.Ve in ted'uhum ilel Hüda la yettebiuküm sevaün aleyküm e deavtümuhüm em entümu samitun

194. İnnellezine ted'une min duillahi ıbadün emsalüküm fed'uhum felyestecıbu leküm in kuntum sadikıyn

195.E lehüm erculüy yesmeune biha em lehum eydiy yebtusune biha em lehum a'yunuy yubsirune biha em lehum azanüy yesmeune biha kulid'u şürakaeküm sümme kiduni fela tunzrun

196. İnne veliyyiyallahüllezı nezzelel надпис и huve yetevelles salihıyn

197.Vellezine ted'une min dunihi la yestetıy'une nasraküm ve la enfüsehum yensurun

198.Ve in ted'uhum ilel Hüda la yesmeu ve terahüm yenzurune ileyke ve hum la yübsırun

199.Huzil afve ve'mur bil urfi ve a'rid anil ignorant

200.Ve imma yenzeganneke mineş satanic nezgun festeiz billah innehu semiun покупка

201. İnnellezınettekav iza messehum taifüm mineş satani tezekkeru fe explainum mubsırun

202. И Ihvanühum Yemüddunehum Fil ğayyi thumme

203.Ve iza lem te'tihim bi ayatin kalu lev lectebeyteha kul innema ettebiu ma yuha ileyye mir rabbi haza besairu mir rabbikum ve hudev ve rahmatül li kavmiy yu'minun

204.Ve iza kuriel koran festemiu lehu ve ensitu leallekum turhamun

205. Vezkür rabbeke fi nefsike tedardruav ve hiyfetev ve dunel зърнастец минел гафилин

206. İnnellezine in rabbike la yestekbirune an ibadatihi ve yusebbihune hu ve lehu yescudun

СВЪРЗАНИ НОВИНИПозволено ли е да се четат молитви и сури без вуду? Може ли да се вземе броеница без абдест? Зикр с непокрита глава...

Турски смисъл на сура A'raf:

1. Елиф Лам Мим Тъжно.

2. Това е книга, която ти е низпослана, за да предупредиш (хората) с нея и като наставление към вярващите. Няма повече проблеми в гърдите ви заради това.

3. Следвайте това, което ви е низпослано от вашия Господ. Не го оставяйте и последвайте други приятели. Колко малко съвети получавате!

4. Унищожихме много държави. Нашето наказание ги споходи, докато спяха през нощта или докато си почиваха през деня.

5. Когато Нашето мъчение дойде при тях, те нямаха какво да кажат, освен да кажат: "(Ние го заслужихме.) Наистина, ние бяхме грешници."

6. Определено ще попитаме тези, на които са изпратени пророци. Разбира се, ще питаме пророците.

7. Със сигурност ще им обясним (какво са направили) с пълно знание. Защото не сме далеч от тях.

8. В този ден е правилно да се претеглят делата. Чиито награди надделяват, те са тези, които ще постигнат спасение.

9. Но онези, чиято награда е лека, те са тези, които губят себе си поради несправедливостта си към Нашите знамения.

10. Ние ви дадохме сила и сила на земята. Ние също така създадохме много възможности за препитание за вас там. Но колко малко сте благодарни!

11. Ние със сигурност сме ви създали. Тогава те оформихме. Тогава казахме на ангелите: „Поклонете се на Адам“. Всички освен дявола се поклониха в знак на благоговение. Той не беше от онези, които се покланяха почтително.

12. Аллах каза: "Какво ви попречи да се поклоните, когато ви заповядах?" казах. (Той каза) „Аз съм по-добър от него. Защото ти ме създаде от огън. И ти го създаде от кал."

13. Аллах каза: „Сега слезте оттам. Защото не ти е мястото да си арогантен там! Излез сега! Защото ти си един от най-долните."

14. Сатана каза: "(Тогава) дай ми време до деня, когато хората ще бъдат възкресени."

15. Аллах каза: „Ти си един от онези, на които е дадено време“.

16. Сатана каза: "(Тогава) в замяна на това, че ме дразните, кълна се, че със сигурност ще седна на вашия прав път, за да ги заблудя."

17 Тогава ще им направя засада пред тях, зад тях, от дясната им и от лявата им страна, и повечето от тях няма да бъдат благодарни.

18. Аллах каза: „Излезте оттам опозорен и прогонен. И който от тях тръгне след вас, ще ви напълня всичките в Ада."

19. „О, Адам! Вие и жена ви оставате в рая. Яжте където искате. Но не се доближавайте до това дърво. В противен случай ще бъдете сред грешниците."

20. Тогава дяволът им прошепна да отворят интимните си части, които бяха скрити от тях, и каза: Казвайки: „Твоят Господ ти изпрати това дърво само за да не станеш ангел или вечно (в Рая) дърво. забранен."

21 И той им се закле, казвайки: Аз съм един от тези, които ви съветват.

22. По този начин той ги измами и ги завлече в забраната. Когато вкусиха дървото, им се показаха интимните им части. Те веднага започнаха да се покриват с райски листа. Техният Господ им каза: „Не ви ли забраних това дърво? Не ти ли казах, че дяволът е открит враг за теб?"

23. Те казаха: „Господи наш! Сами сме се преследвали. Ако не ни простиш и не се смилиш над нас, със сигурност ще бъдем сред губещите."

24. Аллах каза: „Слезте като врагове един на друг. Има ви на земята, за да живеете и да се наслаждавате до известно време."

25. Аллах каза: „Ще живеете там, ще умрете там и ще бъдете изведени оттам (денят на съда).“

26. О, синове на Адам! Дадохме ви дрехи за покриване на интимните ви части и дрехи за украса. Що се отнася до дрехите на таква (да не се страхуваме от Аллах), това е по-добре. Тези (дрехи) са знак за милостта на Аллах. Може би ще приемат съвети (затова ги дадохме на хората).

27. О, синове на Адам! Не позволявай на дявола да те заблуди, както изведе родителите ти от Рая, като ги съблече от дрехите им, за да им отвори интимните им части. Защото той и племето му ви виждат оттам, откъдето вие не ги виждате. Със сигурност сме направили дяволите приятели на онези, които не вярват.

28. Когато извършат грозно дело, те казват: "Намерихме нашите предци върху него и Аллах ни нареди да го направим." Кажи: „Наистина Аллах не заповядва грозни дела. Хвърляте ли на Аллах неща, които не знаете?"

29. Кажи: “Моят Господ е заповядал справедливост. Насочете лицата си (към него) при всяко поклонение. Покланяйте се на Аллах, като правите своята религия чисто за Него. Ще се върнеш (отново), както Той те създаде в началото."

30. Аллах напъти някои от тях и някои от тях заслужаваха да се заблуждават. Защото те бяха взели дяволите за приятели вместо Аллах. Те също смятаха, че са на прав път.

31. О, синове на Адам! Сложете украсата си (обличайте се красиво и чисто) във всяка джамия. Яжте, пийте, но не пилейте. Защото той не обича онези, които прахосват.

32. Кажи: “Кой е забранил украсата и чистата прехрана, които Аллах е създал за Своите раби?” Кажете: „Те са за вярващите в живота на този свят. В деня на Страшния съд е само за тях. Тук обясняваме стиховете един по един за хора, които знаят."

33. Кажи: „Господи мой, не намерих никакво доказателство за грях, за неправомерна агресия, за явно и тайно дело или за грях. Забранено е да свързвате с Аллах нещо, което Той не е низпослал, и да говорите за Аллах това, което не знаете. направи."

34. Всяка нация има определено време. Когато им дойде времето, те не могат нито да останат за миг, нито да изпреварят.

35. О, синове на Адам! И който отбягва Аллах и поправя състоянието си, няма да има страх за тях, ако сред вас има пророци, които да ви говорят за моите айети. Нито пък ще се разстроят.

36. Колкото до онези, които отричат ​​Нашите знамения и са високомерни да ги следват, те са обитателите на Ада. Те ще останат там завинаги.

37. Кой е по-несправедлив от онези, които измислят лъжа срещу Аллах или отричат ​​Неговите знамения? Тук ще достигне техния дял от Книгата (живот и препитание, написани за тях). Накрая, когато нашите ангелски пратеници дойдоха при тях, за да вземат душите им, те казаха: "Къде са нещата, на които се кланяте освен на Аллах?" те казват. Те казват: "Те ни изоставиха и изчезнаха" и свидетелстват срещу себе си, че са неверници.

38. Аллах казва: "Влезте в огъня с джиновете и народите, които са преминали преди вас." Всяка общност проклина своя другар (който е последвал и се е заблудил). Накрая, когато всички се събраха там, онези, които ги последваха, казаха на онези, които ги водеха: „Господи наш! Подведоха ни. Те казват: "Дайте им още едно мъчение с огън." Аллах казва: „За всеки от вас има двойно мъчение. Но вие не знаете."

39. Първият каза на втория: „Ти нямаш превъзходство над нас. Така че вкусете наказанието за това, което сте спечелили."

40. Онези, които отричат ​​Нашите айети и не могат да направят арогантно да следват тези айети, вратите на небесата няма да бъдат отворени за тях. Те няма да могат да влязат в рая, докато камилата не мине през иглени уши! Ето как наказваме престъпниците.

41. За тях има дюшек от огъня на ада, а върху тях има покривки от огъня на ада. Ето как наказваме грешниците.

42. Колкото до тези, които вярват и вършат добри дела - ние натоварваме човека само с това, което може да си позволи - те са обитателите на Дженнета. Те са там вечно.

43. Премахнахме от сърцата им всичко, което беше в името на омразата. Под тях текат реки. „Слава на Аллах, който ни доведе до това. Ако не беше Аллах да ни напъти, нямаше да бъдем напътени. Наистина, пророците на нашия Господ ни донесоха истината." Ще им се каже: „Ето го Рая, на който сте направени наследник заради това, което сте направили (добри дела)!“ нарича се.

44. Хората от Рая ще кажат на хората от Ада: „Намерихме вярно това, което нашият Господ ни обеща. Намерихте ли и обещанието на вашия Господ вярно?" Те казват "Да". Тогава един говорител сред тях каза: "Проклятието на Аллах е върху потисниците!" той се обажда.

45. Те са тези, които спъват пътя на Аллах и искат да го направят изкривен и противоречив. Те са тези, които отричат ​​отвъдното.

46. ​​​​Между двете (рая и ада) има няколко мъже на стената на A'raf. Те познават всички хора от рая и ада по лицата им. Към обитателите на Рая, "Поздрави за вас!" те звънят. Още не са влезли в рая, но се надяват.

47. Когато очите им се обърнат към хората от Ада, те ще кажат: „Господи наш! Не ни прави с жестоките хора”.

48. Хората в Араф също викат някои мъже, които познават по лицата си и казват: "Нито вашето множество, нито вашата арогантност не ви помогнаха!"

49 Това ли са онези, за които се заклехте, че Аллах няма да ги помилва? (След това се обръща към хората от Рая) „Хайде, влезте в Рая. Нямате страх. Няма да се разстройвате“, казват те.

50. Хората от Ада също ще извикат към хората от Рая: „Моля, излейте върху нас малко от водата или храната, която Аллах ви е дал.“ Те казват: „Наистина Аллах ги е забранил на неверниците“.

Рецитиране на сура Араф - превод на сура Араф, турски смисъл, арабско писане, добродетел и тълкуване
51. Те ​​бяха приели религията си като игра и забавление, а светският живот ги беше измамил. Точно както те забравиха, че ще стигнат до този ден и продължаваха да отричат ​​Нашите знамения, така и ние ще ги забравим днес.

52. Ние наистина им донесохме книга, която разяснихме съзнателно, като напътствие и милост за хората, които вярват.

53. Те чакат само резултата (тълкуването) на Корана (казвайки: "Да видим!"). В деня, когато дойде обявеният от него резултат, онези, които са го забравили преди, ще кажат: „Наистина пророците на нашия Господ донесоха истината. Сега има ли ходатаи за нас, че ако се застъпят за нас или ако бъдем върнати (в света), да направим нещо различно от това, което направихме?" Наистина, те са сгрешили сами себе си. И (идолите), които измислиха (като богове), ги изоставиха и изчезнаха.

54. Наистина вашият Господ е Този, който създаде небесата и земята за шест дни (шест фази) и беше построен на трона, нощта, който добави себе си към деня, който го следва безкрайно, и създаде слънцето, луната и всички звезди според заповедта си. е Бог. Внимавайте, както създаването, така и командването принадлежат единствено на Него. Слава на Аллах, Господаря на световете.

55. Молете се на вашия Господ смирено и искрено. Защото Той не обича престъпниците.

56. Не правете пакост на земята, след като е била поставена в ред. Молете се на Аллах със страх (неговото наказание) и надежда (за Неговата милост). Наистина милостта на Аллах е много близо до онези, които вършат добро.

57. Той е Този, който изпраща ветровете като радостна вест пред Своята милост. И накрая, когато ветровете носят тежки облаци, Ние ги изпращаме в (възкресяваме) мъртва земя и изпращаме вода там. Тогава с него изваждаме всякакви плодове. Така ще извадим мъртвите. Може би мислите с поука.

58. С позволението на своя Господ растението на добра и благоприятна земя расте изобилно и плодородно. И от това, което (почвата) е лошо и неподходящо, ще излезе само едно безполезно растение. Ето как Ние обясняваме стиховете по различни начини за хора, които ще бъдат благодарни.

59. Ние изпратихме Ной като пророк на неговия народ и той каза: „О, народе мой! служи на Бога. За вас няма друг бог освен Него. Разбира се, страхувам се от наказанието на един велик ден за теб."

60. Знатните от неговия народ казаха: „Виждаме, че грешите ясно“.

61. (Ной) им каза: „О, народе мой! Нямам никакви бъгове. По-скоро аз съм пророк, изпратен от Господаря на световете."

62 „Предавам ти знаменията на моя Господ и те съветвам. Аз знам неща, които вие не знаете чрез откровение от Аллах."

63. Изненадан ли си, че при теб дойде напомняне (откровение и наставление) от твоя Господ, чрез човек от теб, за да те предупреди и да избегнеш Аллах и да постигнеш милост?

64. Тогава хората му се отрекоха от него. Спасихме него и тези, които бяха с него в кораба. И удавихме онези, които отричаха Нашите знамения. Защото са били сляп народ.

65. И на жителите на Ад изпратихме брат им Худ като пророк. Той им каза: „О, хора мои! служи на Бога. За вас няма друг бог освен Него. Няма ли да имаш предвид непокорството на Аллах?"

66. Онези, които не вярваха сред знатните от неговия народ, казаха: „Наистина, виждаме ви в липса на разбиране. Вярваме, че вие ​​трябва да сте един от лъжците."

67. Худ каза: „О, мои хора! Нямам умствена изостаналост. По-скоро аз съм пророк, изпратен от Господа на световете."

68 „Предавам ти това, което е низпослал моят Господ. Аз съм надежден съветник за вас."

69 „Изненадате ли се, че при вас дойде напомняне (откровение и наставление) от вашия Господ чрез човек от вас, за да ви предупреди? Помнете, че Аллах ви замени след народа на Нух и ви направи по-силен по природа. Помнете благословиите на Аллах, за да успеете."

70. Те рекоха: „Дойдохте ли при нас, за да се покланяме само на Аллах и да оставим онова, на което нашите предци са се кланяли? Докарайте върху нас мъчението, с което ни заплашихте, ако говорите честно."

71. Худ каза: „Сега върху теб се спусна наказание и гняв от твоя Господ. Спорите ли с мен за някакви имена (фалшиви богове), за които Аллах не е низпослал никакви доказателства, но които вие и вашите бащи сте измислили? Така че чакайте (ще ви се случи)! Аз съм един от тези, които чакат с теб!“

72. След това спасихме него и онези, които бяха с него, чрез милост от Нас. Ние отрязахме корените на онези, които отрекоха Нашите знамения и не повярваха.

73. На жителите на Самуд изпратихме брат им Салих като пророк. Той каза: „О, народе мой! служи на Бога. За вас няма друг бог освен Него. Наистина, ясно доказателство дойде при вас от вашия Господ (за да покаже, че съм пророк). Ето тази камила на Аллах като чудо за вас... Нека яде и пие в собствеността на Аллах. Не му причинявайте нищо лошо. Иначе ще те обземе болезнено мъчение."

74 „Помнете, че след хората на Ад Аллах ви постави на тяхното място и ви засели на земята. Вие строите имения в равнините на земята, издълбавате планини и строите къщи. Сега помнете благословиите на Аллах и не причинявайте объркване в земята, като правите пакост."

75. Арогантните сановници на неговия народ попитаха неверниците: "Вие (наистина) знаете ли, че Салих е пророк, изпратен от своя Господ?" те казаха. Те казаха: „Наистина вярваме в това, което беше изпратено с него.“

76. Арогантните казват: "Наистина ние сме тези, които отричат ​​това, в което вярвате." те казаха.

77. Накрая те заклаха камилата, не се подчиниха на заповедта на своя Господ и казаха: „О, Салих! Ако си един от пророците (както казваш), тогава донеси мъчението, с което ни заплашваш."

78. Тогава силното разклащане ги обзе и те паднаха по лицата си в домовете си, неподвижни.

79. Сега Салих се обърна от тях и каза: „Аз със сигурност ви предадох това, което моят Господ е низпослал и ви дадох съвет. Но ти не харесваш онези, които дават съвети."

80. Ние изпратихме Лот като пророк. Когато каза на своя народ: „Правиш ли грозното нещо, което никой на света не е правил преди теб?

81." Наистина, вие оставяте жените и се приближавате към мъжете с похот. Не, вие сте хора, които престъпват."

Отговорът на 82-то племе беше само: „Изкарайте ги от вашата страна! Предполага се, че са хора, които се държат прекалено чисти..."

83. Така спасихме него и членовете на семейството му, с изключение на жена му. Жена му беше сред измъчените.

84. Изсипахме върху тях дъжд от мъчения." Вижте какъв беше краят на престъпниците.

85. И на жителите на Мадиам изпратихме брат им Шуайб като пророк. Той каза: „О, народе мой! служи на Бога. За вас няма друг бог освен Него. Ясно доказателство дойде при вас от вашия Господ. Сега измерете и претеглете точно. Не лишавайте хората от собствеността им. Не причинявайте поквара на земята, след като е била поставена в ред. Това е добро за вас, ако сте вярващи."

86 „И не сядайте на всички пътища, заплашвайки да отклоните вярващите в Него от пътя на Аллах и да направите пътя на Аллах да изглежда крив и противоречив. Помнете, че бяхте малко (и слаби) и той ви умножи. Ето, какъв беше краят на покварителите!?"

87.. „Ако някои от вас вярват в истината, която е изпратена с мен, а други не, тогава бъдете търпеливи, докато Аллах реши между нас. Той е най-добрият съдия."

88. Знатните от хората на Шуайб, арогантни, казаха: „О, Шуайб! Вие със сигурност ще се върнете към нашата религия или ние ще изгоним вас и онези, които вярват с вас от нашата земя." Шуайб каза: „Дори и да не искаме?"

89 „Ако се обърнем към него, след като Аллах ни спаси от вашата религия, със сигурност ще измислим лъжа срещу Аллах. Не е наша работа да се връщаме към вашата религия, освен ако нашият Господ не пожелае това. Нашият Господ е обхванал всичко със Своето знание. Ние се доверяваме само на Бог. О, Господи наш! Съдете с истината между нас и нашия народ. Защото ти си най-добрият от владетелите."

90. Знатните от хората на Шуайб, които не вярваха, казаха: "(О, хора!) Ако следвате Шуайб, вие със сигурност ще бъдете губещите."

91. Тогава ужасният трус ги завладя и те паднаха по лицата си в домовете си, неподвижни.

92. Тези, които отричаха Шуайб, сякаш никога не са живели там. Тези, които отричаха Шуайб, те бяха истинските губещи.

93. (Шуайб) се обърна от тях и каза: „О, народе мой! Със сигурност ви предадох откровенията на моя Господ. Аз също те посъветвах. Сега как мога да скърбя за невярващ народ?"

94. Ние не изпратихме пророк в никоя страна, за да не причиним бедност и беда на хората й, за да просят и просят.

95. След това донесохме доброто (изобилието и широчината) на мястото на злото (неволята и теснотата). Накрая те се умножиха и казаха (неблагодарност): "Нашите предци също са били в беда и са били в изобилие." Хванахме ги внезапно, без да го осъзнават.

96. Ако хората от тези страни вярваха и се страхуваха от Аллах, Ние със сигурност щяхме да им дадем много благословии от небето и земята. Но те отрекоха, така че Ние ги хванахме за греховете им.

97. Чувстваха ли се народите от земите сигурни, че Нашето наказание ще ги постигне, докато спят през нощта?

98. Или народите на тези страни са се погрижили Нашето наказание да ги постигне, докато се смеят и играят сутринта?

99. Или са в безопасност от примката на Аллах? Никой не може да бъде защитен от примката на Аллах, освен хората, които претърпяват загуби.

100. Не стана ли ясно на онези, които наследиха земята след предишните й собственици, че ако бяхме пожелали, щяхме да ги накажем за греховете им (както и предишните). Запечатваме сърцата им, но те не чуват истината.

Рецитиране на сура Араф - превод на сура Араф, турски смисъл, арабско писане, добродетел и тълкуване
101. Ето ги и родините! Разказваме ви някои от техните новини. Наистина техният пророк им донесе ясни доказателства. Но те не биха повярвали на това, което бяха отричали преди. Ето как Аллах запечатва сърцата на неверниците.

102. Не открихме в повечето от тях да държат на думата си. Но наистина намерихме много от тях заблудени.

103. После, след тях, изпратихме Муса с Нашите ясни знамения като пророк на фараона и неговите вождове, но те се отрекоха от тях (чудеса). Вижте как свършиха спойлерите.

104. Муса каза: „О, фараоне! Наистина, аз съм пророк, изпратен от Господа на световете."

105. За мен е добре да говоря само истината пред Аллах. Донесох ви ясно доказателство (чудо) от вашия Господ. Сега изпрати израилтяните с мен.

106. Фараонът каза: "Ако сте донесли ясно доказателство, покажете ни го, ако говорите истината."

107. Тогава Моисей хвърли тоягата си на земята. И какво да видят, явен дракон.

108. Той извади ръката си (от пазвата). И какво да видят, за зяпащите побеля.

109. Знатните хора от народа на фараона казаха: "Наистина този човек е майстор магьосник."

110 "Той иска да те изгони от мястото ти." Фараонът попитал старейшините: "Тогава какво мислите?" казах.

111. Те ​​казаха: „Накарайте Муса и брат му да изчакат (за известно време) и изпратете берачи в градовете.“

112 "Нека всички майстори магьосници (се съберат) ги доведат при вас."

113. Магьосниците дойдоха при фараона. „Ако ние сме победителите, трябва да има награда за нас, нали?“ те казаха.

114. Фараонът каза: „Да. Освен това вие (и няма да останете на заплата) определено ще бъдете един от най-близките ми роднини“, каза той.

115. (Магьосници), "О, Мойсей!" Те казаха: „Или ти хвърляй първи, или ние ще сме тези, които ще хвърлят първи“.

116. (Мойсей) каза: "Ти хвърляй." И когато изхвърлиха (това, което имаха), те омагьосаха очите на хората и всяха страх в тях. Те направиха страхотна магия.

117. И разпоредихме на Муса: “Изхвърлете тоягата си”. И каквото видят, той хваща и поглъща това, което измислят.

118. Така истината се изпълни и всичко, което бяха направили, беше напразно.

119. Сега там те бяха победени и унижени.

120. Магьосниците паднаха в поклон.

121 Те казаха: “Ние вярваме в Господа на световете.”

122 „До Господа на Моисей и Аарон“.

123. Фараонът каза: "Ти повярва в него, преди да ти позволя!" казах. „Със сигурност това е капан, който сте поставили в града, за да изгоните хората му оттам. Ще видиш!"

124 „Непременно ще ви отрежа ръцете и краката от противоположните страни и тогава непременно ще ви обеся всички (като пример).“

125. Те рекоха: “Ние със сигурност ще се върнем при нашия Господ.”

126 „Ти изпитваш злоба към нас само защото повярвахме, когато ни дойдоха знаменията на нашия Господ. О, Господи наш! Излейте търпение върху нас и вземете живота ни като мюсюлмани."

127. Знатните от народа на фараона казаха: „Вие (и вие ще накажете магьосниците) направихте Моисей и неговия народ покварени в тази земя. Ще ги оставиш ли да излязат и да изоставят теб и твоите богове?“ Фараонът каза: „Ще убием синовете им и ще спасим жените им. ние ще си тръгнем. Имаме огромна власт над тях."

128. Муса каза на своя народ: „Потърсете помощ от Аллах и бъдете търпеливи. Несъмнено земята принадлежи на Аллах. Той наследява когото пожелае от слугите Си. Резултатът е за тези, които се боят от Аллах."

129. Те казаха: "Бяхме измъчвани преди да дойдете при нас и след като дойдете." Моисей каза: „Надяваме се, че Твоят Господ ще унищожи твоя враг и ще те направи суверен в тази земя (Египет) и ще види как ще се държиш. казах.

130. Ние наказахме семейството на фараона с години на глад и липса на продукти, за да могат да се внимават.

131. Но когато им дойде добро, те казват: "Това е наше (работихме и спечелихме)". Ако им се случи нещо лошо, те биха го приписали на лошия късмет на Мойсей и тези с него. Знайте добре, че причината за техния лош късмет е само в Аллах (написано). Но мнозина не знаят.

132. Те казаха: "Каквото и да донесете, за да ни омагьосате, няма да ви повярваме."

133. И изпратихме върху тях потоп, скакалци, молци, жаби и кръв, всеки като чудо. (Те не се поучиха от никой от тях.) Те бяха арогантни и станаха виновни хора.

134. Когато мъчението падна върху тях, те казаха: „О, Муса! Молете се за нас според обещанието на вашия Господ. Ако премахнете наказанието от нас, ние със сигурност ще повярваме в вас и със сигурност ще изпратим децата на Израел с вас."

135. Но когато премахнем наказанието от тях, докато достигнат срок, те веднага нарушават клетвата си.

136. Затова им отмъстихме. Удавихме ги в морето, защото отрекоха Нашите знамения и ги пренебрегнаха.

137. Направихме народа на Исраил (израилтяните), който беше презиран и потиснат, наследници на източните и западните части на земята, където дадохме изобилие и плодородие. Красивото обещание на вашия Господ към децата на Израел беше изпълнено в замяна на тяхното търпение. Унищожихме това, което фараонът и хората му направиха и това, което те (внимателно изградени) отгледаха.

138. Преминахме израилтяните през морето. Тогава те се натъкнали на хора, които се покланяли на собствените си идоли. Израилтяните казаха: „О, Моисей! Те казаха: „Направи ни бог, точно както те имат свои собствени богове (идоли)“. Моисей каза: „Наистина вие сте хора, които са невежи.“

139. Със сигурност това, в което са (като религия), е обречено да загине. Всичко, което правите, е лъжа."

140 "Трябва ли да търся друг бог освен Аллах, след като ти дадох превъзходство над световете?"

141. Когато те спасихме от семейството на фараона. Те ви подлагаха на най-лошите мъчения. Убиха синовете ви и пощадиха жените ви. В това имаше голямо изпитание за вас от вашия Господ.

142. Ние определихме времеви период от тридесет нощи за Муса и добавихме към него десет (нощи). Така определеното от неговия Господ време изтече за четиридесет нощи. Моисей каза на брат си Харун: „Заеми мястото ми сред моя народ и бъди градивен. Не следвайте пътя на корупционерите."

143. Когато Муса дойде на нашето определено място (Тур) и неговият Господ му говори, той каза: „Господи мой! Покажи ми (себе си) и аз ще те погледна." Аллах каза: „Вие изобщо не можете да ме видите (в света). Но погледнете (тази) планина, ако остане на мястото си, можете да видите и мен." Когато неговият Господ се прояви на планината, той я унищожи. Моисей също падна в безсъзнание. Когато изтрезня, той каза: „Ще те пазя от недостатъци, Боже мой! Покаях ти се. Аз съм първият от вярващите“, каза той.

144. (Аллах) „О, Муса! С моите откровения и реч аз избрах теб пред хората. Затова вземете това, което ви дадох, и бъдете сред благодарните."

145. Ние написахме увещание и обяснение на всичко върху скрижалите на Тората за Моисей и му казахме: „Сега ги дръж здраво и заповядай и на своя народ. Нека ги вземат (упражняват) с най-добрите. Скоро ще ти покажа земята на нечестивите."

146. Ще премахна онези, които са арогантни несправедливо на земята от Моите знамения. Дори да видят всеки стих, те не вярват в него. Ако видят правилния път, няма да го следват. Но ако видят пътя на заблудата, те (незабавно) го приемат като път. Това е така, защото те отричаха Нашия айат и винаги бяха невнимателни към тях.

147. Делата на онези, които отричат ​​Нашите знамения и срещата с отвъдния свят, са напразни. Те са наказани само за това, което са направили.

148. Хората на Мойсей, след него (отивайки в Тур), взеха статуя на теле с мех (бог) от техните украшения. Не видяха ли, че той не им говори и не им показва никакъв път? (Като такъв) те го взеха (бог) и станаха грешници.

149. Когато израилтяните се разкаяха (за това, което бяха направили) и видяха, че са се отклонили от истината, те казаха: „Ако нашият Господ не се смили над нас и не ни прости, ние със сигурност ще бъдем сред губещите.“

150. Когато Муса се върна при народа си ядосан и тъжен, той каза: „Какви зли дела извършихте след мен? Не изчакахте ли заповедта на вашия Господ и не побързахте?" Той хвърли чиниите (от яд) и хвана брат си за косата, като започна да го дърпа към себе си. (Неговият брат) „О, сине на майка ми“, каза той, „Моят народ ме намери слаб. Почти ме убиха. Не радвай враговете си, като се държиш така с мен. Не ме приравнявайте с тази група грешници."

151. (Мойсей) каза: „О, Господи мой! Прости ми и брат ми. Въведи ни в Твоята милост. Ти си най-милостивият от милостивите."

152. Тези, които приемат телето за свой бог, със сигурност ще получат гняв от своя Господ (в отвъдния живот) и унижение в живота на този свят. Така наказваме клеветниците.

153. Що се отнася до онези, които вършат зли дела и след това се покаят и останат непоклатими във вярата си, няма съмнение, че вашият Господ е най-опрощаващият, най-милостивият след това (покаянието).

154. Когато гневът на Мойсей утихна, той взе (хвърлените) скрижали. В техните писания имаше напътствие и милост за онези, които се боеха от своя Господ.

155. Муса избра седемдесет мъже от народа си, за да отидат на мястото, което сме определили. Като ги хвана сътресението (припаднаха). Моисей каза: „О, Господи! Ако искаше, щеше да унищожиш тях и мен преди това. Сега ще ни унищожите ли заради греховете, извършени от някои глупаци сред нас? Това е само вашият тест. С него заблуждавате когото искате и насочвате към истината когото искате. Ти си наш родител. Сега ни прости и се смили над нас. Ти си най-добрият от тези, които прощават."

156 „Напиши ни добро дело в този свят и в отвъдното. Защото сме се обърнали към правия път, който води към теб." Аллах каза: "Имам мъчение, мога да го причиня на когото си поискам. Моята милост е всеобхватна. Ще го запиша за онези, които се пазят от мен, дават зекят и вярват в Нашите знамения."

157. Те са тези, които следват Пратеника, този неграмотен пророк, когото намират записан в Тората и Евангелието с тях. Той им заповядва да вършат добро и ги забранява от зло. Той прави добрите и чисти неща халал, а лошите и мръсните неща - незаконни за тях. Вдига тежки товари и вериги върху тях. Тези, които вярват в него, уважават го, помагат му и следват светлината (Коран), която му е низпослана, те са тези, които ще успеят.

158. (О, Мохамед!) Кажи: „О, хора! Наистина аз съм пратеникът на Аллах, изпратен до всички вас, на когото принадлежи властта на небесата и земята. Няма друг бог освен него. Той възкресява и убива. И така, вярвайте в Аллах и Неговия Пратеник, неграмотния пророк, който вярва в Аллах и Неговите думи, и го последвайте, за да намерите правилния път."

159. Имаше и група хора на Мойсей, които насочваха (хора) към правия път и постъпваха справедливо с него.

160. Ние ги разделихме на групи от дванадесет племена. Когато неговият народ (отегчен от жажда в полето Тих) поиска вода от Муса, Ние му разкрихме: „Удари тоягата си върху камък.“ От камъка бликнали (при удара) дванадесет извора. Всеки знаеше къде да пие (своята) вода. И направихме облак да ги засенчи, и им изпратихме манна и пъдпъдъци. (Ние казахме). Те не ни онеправдаха, а самите себе си онеправдаха.

161. По това време им беше казано: „Заселете се в тази земя. Яжте там, както искате, и кажете „Хитта“ (О, Господи, прости ни). Влезте смирено през портата на града, за да простим грешките ви. Ще дадем още повече на онези, които правят добро“.

162. Онези, които угнетяваха сред тях, веднага промениха думата от казаното им. И изпратихме върху тях наказание от небето за престъпленията им.

163. О, Мохамед! Попитайте ги за състоянието на жителите на морето. Ето, те превишаваха ограниченията за събота (забраната). Защото в събота, когато бяха на почивка, рибите идваха при тях, а в дните, когато не бяха на почивка (друго) не идваха. Ето как ги изпитахме, защото се отклониха от пътя.

164. Когато група от тях каза: „Защо (напразно) съветвате хора, които Аллах ще унищожи или ще им наложи тежко мъчение? Какво даваш?" Те казаха: „Ние (даваме съвети), за да се оправдаем пред вашия Господ и може би те ще се страхуват от Аллах". те казаха.

165. Когато забравиха това, което им се напомняше, спасихме онези, които се опитваха да ги предпазят от злото. Хванахме злосторниците със сурово наказание, защото се заблудиха.

166. Когато те отказаха да се откажат от това, което им беше забранено да правят, ние им казахме: "Станете подли маймуни."

167. Когато твоят Господ обяви, че ще изпрати онези, които ще ги накарат да изпитат най-лошото наказание до Деня на възкресението. Наистина вашият Господ наказва бързо. Със сигурност Той е най-опрощаващият, най-милостивият.

168. Разделихме ги на земята на части. Сред тях има добри хора. Имаше и такива, които не бяха такива. Тествахме ги с добро и зло, в случай че се върнат.

169. Тогава след тях дойде поколение (зло), което наследи Книгата (Тора). Те ще вземат безполезната собственост на този временен свят и ще кажат: „Ще ни бъде простено (така или иначе)“. Ако им дойде подобен артикул, те също ще го купят. Не беше ли взето обещание от тях в Книгата, че няма да казват нищо друго освен истината за Аллах? Не бяха ли чели съдържанието му? Но обиталището на отвъдния свят е по-добро за онези, които се боят от Аллах. Никога ли не мислиш?

170. Колкото до онези, които се придържат към Писанието и извършват молитвата, Ние не пропиляваме наградата на праведните.

171. Когато издигнахме планината над тях като балдахин, и те мислеха, че ще падне върху тях. Ние казахме (на тях:) "Дръжте се здраво за Книгата, която ви дадохме, и помнете какво е в нея, за да помните Аллах."

172. Когато твоят Господ взе потомците на синовете на Адам (във вечността) и ги направи свидетели срещу самите тях, казвайки: "Не съм ли Аз твоят Господ?" той каза. Те казаха: "Да, ние сме свидетели (че ти си нашият Господ)". Правим това, за да не кажете в деня на Страшния съд: „Не знаехме за това“.

173 Или: „Преди нас нашите бащи са съдружници с Аллах. Ние сме поколението, което дойде след тях. Сега ще ни унищожиш ли заради грешниците?"

174. Ето как обясняваме айетите отделно, за да се върнат към истината.

175. Разкажи им историята на онзи, който се измъкна от тях, въпреки че му дадохме Нашите знамения, а Сатаната го последва, така че той беше един от грешниците.

176. Ако искахме, щяхме да го въздигнем с тези айети. Но той беше заклещен в света и следваше собствената си прищявка и каприз. Състоянието му е като на куче: настъпиш ли го, то провисва език и диша; Дори и да го оставите на мира, той ще провисне езика ви и ще избледнее. Това е състоянието на хората, които отричат ​​Нашите знамения. Сега им разкажете за тези събития, за да могат да помислят върху това.

177. Колко лошо е положението на хората, които отричат ​​Нашите знамения и угнетяват само себе си!

178. Когото Аллах напъти, той намира правия път. И който заблуждава, той е губещ.

179. Със сигурност сме създали за Ада много джинове и хора, които имат сърца, но не разбират с тях, които имат очи, но не виждат с тях, и които имат уши, но не чуват с тях. Те са като животни, дори по-ниски. Това са безхаберните.

180. Най-красивите имена принадлежат на Аллах. Молете Му се с красивите Му имена и оставете онези, които изопачават истината за имената Му. Те ще бъдат наказани за стореното.

181. Сред онези, които създадохме, има общност, която се придържа към истината, показва правия път и осъзнава истината и справедливостта.

182. Колкото до онези, които отричат ​​Нашите знамения, Ние постепенно ще ги доведем до бедствие от място, което не познават.

183. Давам им отсрочка. Несъмнено капанът ми е страхотен.

184. Не са ли помислили, че няма и следа от лудост в техните (пророка) приятели (които са добре познати и са живели помежду си). Той е само ясен предупредител.

185. Не са ли погледнали към безграничния суверенитет и ред на небесата и на земята, към всичко, което Аллах е създал, и че времето им е близо? И така, на коя дума ще повярват след това?

186. Когото Аллах подведе, няма кой да го напъти. Бог ги оставя в яростта им и те се колебаят.

187. Питат те кога ще настъпи краят на света. Кажи: „Знанието за това е само при моя Господ. Само Той (Аллах) ще го разкрие навреме. Тежеше тежко на небесата и на земята. Ще ти дойде изведнъж.” Питат те, сякаш знаеш за това. Кажи: „Неговото знание е само при Аллах. Но повечето хора не знаят."

188. Кажи: „Аз нямам власт да навредя или да се облагодетелствам, освен ако Аллах не пожелае. Ако знаех невидимото, бих искал да спечеля повече добро и злото нямаше да ме докосне. Аз съм само предупредител и вестител на добри новини за хората, които вярват."

189. Аллах е Този, Който те е създал от една душа и от нея е създал неговата половинка, за да намери мир с него. Когато (човекът) се съедини с жена си, жена му носи леко бреме (забременява) и го носи (за известно време). Когато бременността й тежи, двамата се молят на своя Господ: "Ако ни дадеш добро и здраво дете, ние ще бъдем сред благодарните."

190. Но когато Аллах им даде добро и здраво дете, те му приписват партньори относно детето, което Аллах им е дал. Аллах е възвишен над това, с което те се съдружават.

191. Приписват ли съдружници на Аллах това, което не може да създаде нищо, освен това, което е създадено от самите тях?

192. Но те (боговете, които са взели) не могат да им помогнат, нито могат да помогнат на себе си.

193. Ако ги повикаш на правия път, те няма да те последват. За вас е все едно дали ще им се обадите или ще си замълчите (няма да имате резултат).

194. Всички, на които се кланяте освен на Аллах, са (сътворени) слуги като вас. Ако сте честен, веднага им се обадете, за да ви отговорят (да чуят молитвите ви).

195. Имат ли крака, на които да ходят? Или имат ръце за държане? Или имат очи да видят или уши да чуят? Кажете: „Хайде, обадете се на партньорите си, тогава ми сложете капан и не ме оставяйте да видя!“

196. Защото моят пазител е Аллах, Който низпосла Книгата (Коран). Той е пазител на всички праведници.

197. И онези, към които призовавате освен Аллах, не могат да ви помогнат. Те също не могат да си помогнат.

198. Ако ги повикаш на правия път, няма да чуят. Виждаш ги да те гледат, но те не виждат.

199. Поемете по пътя на прошката, заповядвайте доброто и се отвърнете от невежите.

200. Ако те изкуши изкушение от дявола, веднага потърси убежище при Аллах. Със сигурност Той е Чуващ, Знаещ.

201. Няма съмнение, че онези, които се боят от Аллах, когато ги докосне шепот от дявола, те се замислят внимателно (запомнете Аллах веднага), след което веднага отварят очите си.

202. Що се отнася до онези, които са братя на дяволите, дяволите ги подмамват в ярост и след това те никога не престават да го правят.

203. (О, Мухаммад!) Когато не им донесеш стих (който искат), те казват (подигравателно): "Само да го беше събрал отнякъде." Кажи: „Аз следвам само това, което ми е низпослано от моя Господ. Тези (айети от Корана) са прозрения от вашия Господ (светлините, които осветяват очите на сърцето). Това е източник на напътствие и милост за хората, които ще повярват."

204. Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани.

205. Помни своя Господ сутрин и вечер с глас, който не е силен, молещ и страхуващ се отвътре, и не бъди сред небрежните.

206. Наистина, ангелите в присъствието на вашия Господ не са твърде горди, за да Му се покланят. Те Го прославят и се покланят само пред Него.

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Какво трябва да яде бебе с алергии? Какви са алтернативните храни за алергични бебета?